Станах рано сутринта и закусих аз юфка.
После моят поглед още сънен, уморен,
Към кафемашината се стрелна, все тъй изумен.
Тя като че ли надигна лекичко капак
И прошепна с нежен глас:
Бързо ти кафето в мене изсипи и бутона натисни.
После знаеш, аз кафемашината добра,
След кат малко побуча и водата нагорещя,
Ще ти сипя чаша черна, гъста, ароматна свобода.
Чудиш се защо пък свобода, разяснявам аз сега.
Щото туй кафе ще те събуди, знай
И ще станеш бодър, силен, кат Попай. (още…)




